7. Страната ви е пуста, градовете ви – изгорени с огън; земята ви – чужденци я пояждат пред очите ви и тя е пуста като разорена от чужденци.
8. И сионската дъщеря е оставена като колиба в лозе, като пъдарница в градина с краставици, като обсаден град.
9. Ако ГОСПОД на Войнствата не ни беше оставил малък остатък, като Содом бихме станали, на Гомора бихме се оприличили.
10. Чуйте словото ГОСПОДНО, князе содомски, слушай закона на нашия Бог, народе гоморски.
11. Защо Ми е множеството на жертвите ви? – казва ГОСПОД. – Сит съм от всеизгаряния на овни и от тлъстина на угоени. И не Ми е угодна кръв на юнци и на агнета, и на козли.
12. Когато идвате да се явявате пред Мен, кой е поискал това от ръката ви, да тъпчете дворовете Ми?
13. Не принасяйте вече лъжливи приноси! Тамянът е гнусота за Мен, новолунията, и съботите, и свикването на събранията; беззаконие заедно с тържествено събрание не мога да търпя.
14. Душата Ми мрази новолунията ви и празниците ви; досада са за Мен, дотегна Ми да търпя.
15. И когато простирате ръцете си, ще крия очите Си от вас; даже когато принасяте много молитви, няма да слушам. Ръцете ви са пълни с кръв.
16. Измийте се, очистете се, отмахнете от очите Ми злото на делата си, престанете да вършите зло!