1. Видението на Исая, сина на Амос, което видя за Юда и Ерусалим в дните на юдовите царе Озия, Йотам, Ахаз и Езекия:
2. Чуйте, небеса, и слушай земьо, защото ГОСПОД говори: Синове отгледах и възпитах, но те отстъпиха от Мен.
3. Волът познава стопанина си и магарето – яслите на господаря си. Израил не знае, народът Ми не разсъждава.
4. Уви, грешен народ, народ натоварен с беззаконие, род на злодеи, синове, постъпващи покварено! Оставиха ГОСПОДА, презряха Светия Израилев, върнаха се назад.
5. Защо да бъдете още бити, че се бунтувате повече и повече? Цялата глава е болна и цялото сърце – изнемощяло.
6. От стъпалото на крака чак до главата няма в него здраво място – струпеи и синини, и гнойни рани, нито изстискани, нито превързани, нито омекчени с масло.
7. Страната ви е пуста, градовете ви – изгорени с огън; земята ви – чужденци я пояждат пред очите ви и тя е пуста като разорена от чужденци.
8. И сионската дъщеря е оставена като колиба в лозе, като пъдарница в градина с краставици, като обсаден град.
9. Ако ГОСПОД на Войнствата не ни беше оставил малък остатък, като Содом бихме станали, на Гомора бихме се оприличили.
10. Чуйте словото ГОСПОДНО, князе содомски, слушай закона на нашия Бог, народе гоморски.
11. Защо Ми е множеството на жертвите ви? – казва ГОСПОД. – Сит съм от всеизгаряния на овни и от тлъстина на угоени. И не Ми е угодна кръв на юнци и на агнета, и на козли.
12. Когато идвате да се явявате пред Мен, кой е поискал това от ръката ви, да тъпчете дворовете Ми?
13. Не принасяйте вече лъжливи приноси! Тамянът е гнусота за Мен, новолунията, и съботите, и свикването на събранията; беззаконие заедно с тържествено събрание не мога да търпя.