6. Пред тях племената се гърчат, всичките лица побледняват.
7. Те тичат като силни мъже, като воини се изкачват по стената и всеки ходи в пътя си, без да сменят редовете си.
8. Не се блъскат един друг, вървят всеки по пътеката си и падат около оръжията, но не се нараняват.
9. Тичат из града, бягат по стената, качват се по къщите, влизат през прозорците като крадци.
10. Земята се тресе пред тях, небето трепери, слънцето и луната потъмняват и звездите задържат блясъка си.
11. И ГОСПОД надава гласа Си пред войската Си, защото станът Му е много голям, защото е силен Онзи, който изпълнява словото Си, защото Денят на ГОСПОДА е велик и много страшен, и кой може да му устои?
12. Но дори и сега, заявява ГОСПОД, обърнете се към Мен с цялото си сърце, с пост, с плач и с ридание!
13. И разкъсайте сърцето си, а не дрехите си и се обърнете към ГОСПОДА, вашия Бог, защото е милостив и състрадателен, дълготърпелив и многомилостив и се разкайва за злото.
14. Кой знае? Може да се върне и да се разкае, и да остави след Себе Си благословение, хлебен принос и възлияние за ГОСПОДА, вашия Бог!
15. Надуйте рог в Сион, осветете пост, свикайте тържествено събрание!
16. Съберете народа, осветете събрание, съберете старейшините, съберете децата и кърмачетата на гърди! Нека излезе младоженецът от спалнята си и невястата – от стаята си!
17. Нека плачат свещениците, служителите на ГОСПОДА, между предверната зала и олтара и нека кажат: Пощади, ГОСПОДИ, народа Си и не предавай наследството Си на позор, за поговорка на народите. Защо да кажат сред народите: Къде е техният Бог?
18. И ГОСПОД заревнува за земята Си и се смили над народа Си.
19. И ГОСПОД отговори и каза на народа Си: Ето, Аз ви изпращам житото, младото вино и маслиненото масло, и ще се наситите от тях; и няма вече да ви направя за позор между народите.