1. ГОСПОДНОТО слово, което беше към Йоил, сина на Фатуил:
2. Слушайте това, старейшини, и дайте ухо, всички жители на земята! Ставало ли е такова нещо във вашите дни или в дните на бащите ви?
3. Разкажете това на синовете си, а синовете ви – на своите синове, а техните синове – на друго поколение.
4. Каквото остави лапачът, изпояде го скакалецът; и каквото остави скакалецът, изпояде го изедникът, и каквото остави изедникът, изпояде го унищожителят1.
5. Събудете се, пияници, и плачете! И ридайте, всички винопийци, за младото вино, защото се отне от устата ви!
6. Понеже над земята Ми се изкачи народ, силен и безброен. Зъбите му са зъби на лъв и има челюсти на лъвица.
7. Опустоши лозата Ми и накърши смокините Ми; обели я напълно и я хвърли, пръчките є побеляха.
8. Плачи като девица, опасана с вретище, за мъжа на младостта си!
9. Хлебният принос и възлиянието престанаха от дома ГОСПОДЕН; жалеят свещениците, служителите на ГОСПОДА.