4. И ето, славата на Израилевия Бог беше там, както във видението, което видях на полето.
5. И ми каза: Сине човешки, вдигни сега очите си към север. И аз вдигнах очите си към север, и ето, на север от портата, която води към олтара, стоеше този идол на ревността, на входа.
6. И ми каза: Сине човешки, виждаш ли какво правят тези – големите гнусотии, които израилевият дом върши тук, за да се отдалеча от светилището Си? Но ще видиш още по-големи гнусотии.
7. И ме заведе до входа на двора и погледнах, и ето, една дупка в стената.
8. И ми каза: Сине човешки, прокопай сега стената. И прокопах стената и ето, един вход.
9. И ми каза: Влез и виж злите гнусотии, които те вършат тук.
10. И влязох и видях, и ето, всякакви образи на пълзящи и гнусни животни и всичките идоли на израилевия дом, изобразени наоколо по стената.
11. И пред тях стояха седемдесет мъже от старейшините на израилевия дом, и Яазания, синът на Сафан, стоеше сред тях, всеки с кадилницата си в ръката си; и се издигаше аромат от облак тамян.
12. И ми каза: Видя ли, сине човешки, какво правят старейшините на израилевия дом в тъмнината, всеки в стаята си за изображения? Защото казват: ГОСПОД не ни вижда, ГОСПОД е изоставил земята.
13. И ми каза: Ще видиш още по-големи гнусотии, които те вършат.
14. И ме заведе до входа на портата на ГОСПОДНИЯ дом, която е на север, и ето, там седяха жени и оплакваха Тамуз.