7. И да принася хлебен принос: една ефа за юнеца и една ефа за овена, а за агнетата – колкото може да даде ръката му, и един ин маслинено масло за ефа.
8. И когато князът влиза, да влиза по пътя на предверната зала на портата, и по същия път да излиза.
9. А когато народът на земята идва пред ГОСПОДА на определените празници, тогава онзи, който влиза по пътя на северната порта, за да се поклони, да излиза по пътя на южната порта, а който влиза по пътя на южната порта, да излиза по пътя на северната порта; да не се връща по пътя на портата, през която е влязъл, а да излиза през онази, която е насреща.
10. И князът да влиза сред тях, когато влизат; и когато излизат, да излизат заедно.
11. И на празниците и по празничните времена хлебният принос да бъде една ефа за юнеца и една ефа за овена, а за агнетата – колкото му дава ръка, и един ин маслинено масло за ефа.
12. А когато князът принася доброволно всеизгаряне или доброволни примирителни жертви на ГОСПОДА, тогава да му се отваря портата, която е обърната на изток, и да принася всеизгарянето си и примирителните си жертви, както прави в съботен ден; и когато излезе, да затворят портата, след като е излязъл.
13. И да принасяш всеки ден във всеизгаряне на ГОСПОДА едногодишно агне без недостатък; всяка сутрин да го принасяш.
14. И към него да принасяш всяка сутрин хлебен принос от една шеста ефа и една трета ин маслинено масло, за да го смесиш с брашното – хлебен принос на ГОСПОДА. Това са постоянни, вечни наредби.
15. И ще принасят агнето и хлебния принос, и маслиненото масло всяка сутрин, постоянно всеизгаряне.
16. Така казва Господ БОГ: Ако князът даде подарък на някого от синовете си, това му е наследство; на синовете му ще бъде, това е тяхно притежание по наследство.