1. Ръката на ГОСПОДА беше върху мен и ме изведе чрез ГОСПОДНИЯ Дух и ме постави насред полето, а то беше пълно с кости.
2. И ме преведе наоколо покрай тях, и ето, бяха твърде много по лицето на полето, и ето, бяха твърде сухи.
3. И ми каза: Сине човешки, могат ли да оживеят тези кости? И казах: Господи, БОЖЕ, Ти знаеш.
4. И ми каза: Пророкувай за тези кости и им кажи: Сухи кости, слушайте ГОСПОДНОТО слово!
5. Така казва Господ БОГ на тези кости: Ето, ще направя да влезе във вас дихание и ще оживеете.
6. И ще сложа върху вас сухожилия и ще направя да ви израсне плът, и ще ви покрия с кожа, и ще дам дихание във вас, и ще оживеете; и ще познаете, че Аз съм ГОСПОД.
7. И пророкувах, както ми беше заповядано; и настана шум, когато пророкувах, и ето, брожение, и костите се събраха, кост с костта си.
8. И видях и ето, по тях се появиха сухожилия и израсна плът, и кожа ги покри отгоре, но дихание нямаше в тях.
9. И ми каза: Пророкувай за диханието! Пророкувай, сине човешки, и кажи на диханието: Така казва Господ БОГ: Ела, дихание, от четирите ветрища, и дъхни върху тези убити, и ще оживеят!
10. И пророкувах, както ми заповяда; и диханието дойде в тях и те оживяха, и се изправиха на краката си – една много, много голяма войска.
11. И ми каза: Сине човешки, тези кости са целият израилев дом. Ето, те казват: Изсъхнаха костите ни и надеждата ни се изгуби; свършено е с нас.
12. Затова пророкувай и им кажи: Така казва Господ БОГ: Ето, Аз отварям гробовете ви и ще ви изведа от гробовете ви, народе Мой, и ще ви заведа в израилевата земя.
13. И ще познаете, че Аз съм ГОСПОД, когато отворя гробовете ви и ви изведа от гробовете ви, народе Мой.
14. И ще дам Своя дух във вас и ще оживеете, и ще ви поставя в земята ви; и ще познаете, че Аз, ГОСПОД, изговорих това и го извърших, заявява ГОСПОД.
15. И ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза:
16. И ти, сине човешки, вземи си едно дърво и напиши на него: За Юда и за другарите му, израилевите синове. Вземи и друго дърво и напиши на него: За Йосиф, дървото на Ефрем и другарите му, целия израилев дом.
17. И си ги съедини един с друг в едно дърво, за да станат едно в ръката ти.
18. И когато синовете на народа ти проговорят и ти кажат: Няма ли да ни обясниш за какво са ти тези? –
19. ти им кажи: Така казва Господ БОГ: Ето, Аз вземам дървото на Йосиф, което е в ръката на Ефрем и на другарите му, израилевите племенни клони, и ще ги сложа към него, към дървото на Юда, и ще ги направя едно дърво; те ще бъдат едно в ръката Ми.
20. И дърветата, на които си писал, нека бъдат в ръката ти пред очите им.
21. И им кажи: Така казва Господ БОГ: Ето, Аз вземам израилевите синове изсред народите, където са отишли, и ще ги събера отвсякъде и ще ги доведа в земята им.
22. И ще ги направя един народ в земята, на израилевите планини; един цар ще царува над всички тях и няма вече да бъдат два народа, и занапред няма вече да бъдат разделени на две царства.
23. И вече няма да се оскверняват с идолите си и с мерзостите си и с всичките си престъпления. И Аз ще ги спася от всичките им заселища, където са съгрешавали, и ще ги очистя; и те ще Ми бъдат народ и Аз ще им бъда Бог.
24. И слугата Ми Давид ще бъде цар над тях и всички ще имат един пастир; и ще ходят в правилата Ми и ще пазят наредбите Ми, и ще ги вършат.
25. И ще живеят в земята, която дадох на слугата Си Яков, където живяха бащите ви; и ще живеят на нея, тe, синовете им и синовете на синовете им до века; и слугата Ми Давид ще им бъде княз до века.
26. И ще сключа с тях завет на мир, вечен завет с тях ще бъде; и ще ги настаня и ще ги умножа, и ще поставя светилището Си сред тях до века.
27. И скинията Ми ще бъде над тях и Аз ще им бъда Бог, и те ще ми бъдат народ.
28. И народите ще познаят, че Аз, ГОСПОД, освещавам Израил, когато светилището Ми бъде сред тях до века.