1. И ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза:
2. Сине човешки, пророкувай против израилевите пастири, пророкувай и им кажи: Така казва Господ БОГ на пастирите: Горко на израилевите пастири, които пасат себе си! Не трябва ли пастирите да пасат стадото?
3. Вие ядете тлъстината, обличате се с вълната и колите угоените, но не пасете стадата.
4. Не подкрепихте немощната и не изцелихте болната, и не превързахте ранената, и не върнахте заблудената, и не потърсихте изгубената; а със сила властвахте над тях и с жестокост.
5. И те се разпръснаха, защото нямаше пастир, и станаха храна на всичките полски зверове, и се разпръснаха.
6. Моите овце се скитат по всички планини и по всеки висок хълм, по цялата земя се разпръснаха овцете Ми и няма кой да ги потърси и да попита за тях.
7. Затова, пастири, слушайте ГОСПОДНОТО слово!
8. Жив съм Аз, заявява Господ БОГ – понеже стадото Ми стана плячка и овцете Ми станаха храна на всичките полски зверове, защото нямаше пастир и пастирите Ми не потърсиха овцете Ми, и пастирите пасяха себе си, а не пасяха овцете,
9. затова, пастири, слушайте ГОСПОДНОТО слово!
10. Така казва Господ БОГ: Ето, Аз съм против пастирите и ще изискам овцете Си от ръцете им, и ще направя да престанат да пасат овцете, и пастирите няма вече да пасат себе си, защото ще спася овцете Си от устата им и няма да им бъдат за храна.