17. Но синовете на народа ти казват: Пътят на Господа не е прав. А техният път е крив.
18. Когато праведният се обърне от правдата си и върши неправда, заради нея ще умре.
19. А когато безбожният се обърне от безбожието си и върши правда и правота, той ще живее заради това.
20. А вие казвате: Пътят на Господа не е прав. Ще ви съдя всекиго според пътищата му, доме израилев!
21. И в дванадесетата година на плена ни, в десетия месец, на петия ден от месеца, дойде при мен един избягал от Ерусалим и каза: Градът е превзет.
22. А вечерта, преди да дойде избягалият, ръката на ГОСПОДА беше върху мен и отвори устата ми, докато той дойде при мен сутринта; и устата ми се отвори и вече не бях ням.
23. И ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза:
24. Сине човешки, живеещите в онези опустошени места в израилевата земя говорят и казват: Авраам беше един и получи за притежание земята, а ние сме мнозина – на нас е право да се даде земята за притежание.
25. Затова им кажи: Така казва Господ БОГ: Ядете месо с кръвта му, вдигате очи към идолите си и проливате кръв – и ще притежавате ли земята?
26. Разчитате на меча си, вършите гнусотии и осквернявате всеки жената на ближния си – и ще притежавате ли земята?
27. Така им кажи: Така казва Господ БОГ: Жив съм Аз – онези, които са в опустошените места, непременно ще паднат от меч; и който е на открито поле, ще го предам на зверовете да го изядат; а които са в крепостите и в пещерите, ще измрат от мор.
28. И ще обърна земята на пустош и да бъде за смайване, и гордата є сила ще пресекне, и израилевите планини ще запустеят, никой няма да минава там.
29. И тогава ще познаят, че Аз съм ГОСПОД, когато обърна земята на пустош и да бъде за смайване заради всичките мерзости, които извършиха.