6. И когато заповяда на облечения в лен мъж, като каза: Вземи огън от мястото между вихровите колела, от мястото между херувимите! – той влезе и застана при колелото.
7. И един херувим простря ръка от мястото между херувимите към огъня, който беше между херувимите, и вдигна от него и даде в ръцете на облечения в лен. И той го взе и излезе.
8. А на херувимите се виждаше нещо като човешка ръка под крилете им.
9. И видях, и ето, четири колела при херувимите, едно колело при един херувим и едно колело при друг херувим. И видът на колелата беше, както изглежда камък хрисолит.
10. А видът им – четирите имаха един и същ вид, като че ли имаше колело в колело.
11. Когато вървяха, вървяха към четирите си страни; не се обръщаха, когато вървяха, а към мястото, накъдето се обръщаше главата, вървяха след нея; не се обръщаха, когато вървяха.
12. А цялото им тяло и гърбовете им, и ръцете им, и крилете им, и колелата, бяха пълни с очи отвсякъде. И четирите имаха колелата си.
13. Колелата чух, че се нарекоха вихрови колела.
14. И всеки имаше четири лица; лицето на първия беше лице на херувим, а лицето на втория – лице на човек, а на третия – лице на лъв, а на четвъртия – лице на орел.
15. И херувимите се издигнаха. Това е живото същество, което видях при реката Ховар.
16. И когато херувимите вървяха, и колелата вървяха при тях. И когато херувимите вдигаха крилете си, за да се издигнат от земята, и колелата не се отклоняваха от тях.
17. При спирането им спираха и при издигането им се издигаха с тях, защото духът на живото същество беше в тях.