1. И когато това беше свършено, началниците дойдоха при мен и казаха: Израилевият народ и свещениците, и левитите не са се отделили от народите на тези земи според техните мерзости – от ханаанците, хетейците, ферезейците, евусейците, амонците, моавците, египтяните и аморейците –
2. защото са вземали от дъщерите им за себе си и за синовете си и така светият род се е смесил с народите на тези земи; дори ръката на началниците и управителите е била първа в това престъпление.
3. И като чух това нещо, раздрах дрехата си и мантията си, скубах косата на главата си и брадата си, и седях като вцепенен.
4. Тогава се събраха при мен всички, които трепереха от думите на Израилевия Бог заради престъплението на отведените в плен; а аз седях като вцепенен до вечерната жертва.
5. А във времето на вечерната жертва станах от унижението си, като бях раздрал дрехата си и мантията си, и паднах на колене, и прострях ръцете си към ГОСПОДА, своя Бог, и казах:
6. Боже мой, срамувам се и се свеня да повдигна лицето си към Теб, Боже мой, защото беззаконията ни надвишиха главите ни и грехът ни порасна до небесата.
7. От дните на бащите си до днес ние сме били в голям грях; и поради беззаконията си ние, царете ни и свещениците ни бяхме предадени в ръката на царете на други земи, на меч, на плен, на разграбване и на опозоряване на лицата ни, както е днес.