22. защото ме беше срам да поискам от царя войска и конници, за да ни помагат против врагове по пътя, понеже бяхме говорили на царя и бяхме казали: Ръката на нашия Бог е за добро над всички, които Го търсят, а силата Му и гневът Му са против всички, които Го оставят.
23. И така, постихме и измолихме това от нашия Бог, и Той ни послуша.
24. И аз отделих дванадесет от началниците на свещениците: Серевия, Асавия и с тях десет от братята им,
25. и им претеглих среброто и златото, и вещите, които царят и съветниците му, и началниците му, и целият Израил, който се намираше там, бяха принесли като възвишаем принос за дома на нашия Бог.
26. И аз претеглих в ръката им шестстотин и петдесет таланта сребро и сто таланта сребърни вещи, сто таланта злато
27. и двадесет златни чаши, по хиляда драхми, и два съда от полиран до блясък бронз, скъпоценни като злато.
28. И им казах: Вие сте свети на ГОСПОДА и вещите са свети; и среброто и златото са доброволен принос на ГОСПОДА, Бога на бащите ви.
29. Бдете и ги пазете, докато ги претеглите пред началниците на свещениците и левитите и началниците на израилевите бащини домове в Ерусалим, в стаите на ГОСПОДНИЯ дом.
30. И свещениците и левитите приеха претегленото сребро и злато, и вещите, за да ги занесат в Ерусалим, в дома на нашия Бог.
31. И на дванадесетия ден от първия месец тръгнахме от реката Аава, за да отидем в Ерусалим; и ръката на нашия Бог беше над нас и Той ни избави от ръката на врага и от засади по пътя.
32. И стигнахме в Ерусалим и останахме там три дни.
33. А на четвъртия ден среброто и златото, и вещите бяха претеглени в дома на нашия Бог в ръката на Меримот, сина на свещеник Урия, с когото беше Елеазар, синът на Финеес, и с тях – левитите Йозавад, синът на Иисус, и Ноадия, синът на Венуй.