1. И когато Мардохей научи всичко, което беше станало, той раздра дрехите си, облече се във вретище с пепел и излезе сред града, и завика силно и горчиво.
2. И дойде пред царската порта, защото никой, облечен във вретище, не можеше да влезе вътре в царската порта.
3. И във всяка област, където стигна заповедта на царя и разпоредбата му, настана голяма скръб между юдеите и пост, и плач, и ридание; и мнозина имаха под себе си вретище и пепел.
4. И момичетата на Естир и скопците є дойдоха и є съобщиха това; и царицата много се уплаши. И изпрати дрехи, за да облекат Мардохей и да свалят вретището от него, но той не прие.
5. Тогава Естир повика Атах, един от скопците на царя, когото той беше определил да є слугува, и му поръча да отиде при Мардохей да разбере какво е това и защо е.
6. И Атах излезе при Мардохей на градския площад, който беше пред царската порта.
7. И Мардохей му съобщи всичко, което му се беше случило, и количеството на среброто, което Аман беше обещал да внесе в царските съкровищници за юдеите, за да ги унищожи.
8. Даде му и препис от писаната заповед, която беше издадена в Суса за погубването им, за да го покаже на Естир и да є извести, и да є поръча да влезе при царя, за да му се помоли за милост и да го умолява за народа си.
9. И Атах дойде и съобщи на Естир думите на Мардохей.
10. И Естир говори на Атах и му поръча да каже на Мардохей:
11. Всички царски слуги и народът от царските области знаят, че за всекиго, мъж или жена, който влезе при царя във вътрешния двор, без да е повикан, има един закон – да се умъртви, освен ако царят простре към него златния скиптър, за да остане жив. А аз вече тридесет дни не съм викана да вляза при царя.
12. И съобщиха на Мардохей думите на Естир.