17. Защото, ето, Аз пращам върху вас змии усойници, които не се омайват, а ще ви хапят, заявява ГОСПОД.
18. Мога ли да се утеша в тъгата си? Сърцето ми изнемощя в мен.
19. Ето, чуй! Викът на дъщерята на народа Ми от далечна земя: ГОСПОД не е ли в Сион? И царят му не е ли в него? Защо Ме разгневиха с изваяните си идоли, с чуждите суети?
20. Премина жетвата, свърши лятото, а ние не се спасихме.
21. Съкрушен съм заради съкрушаването на дъщерята на народа си; зачернен съм, ужас ме обзе.
22. Няма ли балсам в Галаад? И няма ли там лекар? Защо тогава няма оздравяване за дъщерята на народа ми?