51. Засрамихме се, защото чухме присмех; позор покри лицето ни, понеже чужденци влязоха в светилищата на дома ГОСПОДЕН.
52. Затова, ето, идват дни, заявява ГОСПОД, когато ще извърша съд над изваяните му идоли и по цялата му земя ще стенат смъртно ранени.
53. И до небето да се изкачеше Вавилон и да утвърдеше нависоко силата си, от Мен ще му дойдат погубители, заявява ГОСПОД.
54. Глас на вик от Вавилон и на голямо разрушение от халдейската земя!
55. Защото ГОСПОД унищожава Вавилон и премахва от него големия шум; и вълните им бучат като много води, екотът на гласа им кънти.
56. Защото погубителят дойде върху него, върху Вавилон, и силните му са заловени, лъковете им – строшени, защото ГОСПОД е Бог на отплатата, непременно ще отплати.
57. Аз ще опия първенците му и мъдреците му, управителите му, началниците му и силните му, и ще заспят вечен сън, и няма да се събудят, заявява Царят, ГОСПОД на Войнствата е Името Му.
58. Така казва ГОСПОД на Войнствата: Широките стени на Вавилон ще се сринат напълно и високите му порти с огън ще се изгорят. И народите се трудят напразно, и племената – за огъня; и ще им прималее.
59. Словото, което пророк Еремия заповяда на Сарая, сина на Нирия, син на Маасия, когато отиваше с юдовия цар Седекия във Вавилон в четвъртата година от царуването му. А Сарая беше началник на покоите.
60. И Еремия написа в една книга всичките злини, които щяха да сполетят Вавилон, всички тези думи, написани против Вавилон.
61. И Еремия каза на Сарая: Когато отидеш във Вавилон, гледай да прочетеш всички тези думи.
62. И кажи: ГОСПОДИ, Ти си говорил против това място, че ще го отсечеш, да няма в него жител, нито човек, нито животно, а да е вечна пустош!
63. И когато свършиш да четеш тази книга, вържи на нея камък и я хвърли сред Ефрат.
64. И кажи: Така ще потъне Вавилон и няма да се издигне поради злото, което Аз ще докарам върху него; и ще им прималее. Дотук са думите на Еремия.