11. защото израилевият дом и юдовият дом постъпиха много невярно към Мен, заявява ГОСПОД.
12. Отрекоха се от ГОСПОДА и казаха: Не е Той, и няма да ни постигне зло, и меч и глад няма да видим.
13. И пророците са вятър и словото ГОСПОДНО не е в тях. На тях нека стане така!
14. Затова, така казва ГОСПОД, Бог на Войнствата: Затова, че говорите тези думи, ето, Аз ще направя словата Си огън в устата ти, а този народ – дърва, и ще ги пояде.
15. Ето, Аз ще доведа върху вас народ отдалеч, доме израилев, заявява ГОСПОД. Народ силен е той, народ старовременен, народ чийто език не знаеш и не разбираш какво говори.
16. Колчанът му е като гроб отворен; те всички са силни мъже.
17. И ще пояде жетвата ти и хляба ти, ще поядат синовете ти и дъщерите ти; ще пояде стадата ти от дребен и едър добитък; ще пояде лозята ти и смокините ти; ще разбият с меч укрепените ти градове, на които разчиташ.
18. Но и в онези дни, заявява ГОСПОД, няма да ви изтребя докрай.
19. И когато кажете: Защо ГОСПОД, нашият Бог, ни направи всичко това? – тогава им кажи: Както Ме оставихте и служихте на чужди богове в земята си, така ще служите на чужденци в земя, която не е ваша.
20. Известете това на якововия дом и го прогласете в Юда, и кажете:
21. Чуйте сега това, глупав и неразумен народе, който има очи, но не вижда, и има уши, но не чува!
22. От Мен ли не се боите? – заявява ГОСПОД. – И пред Мен ли не треперите, който с вечна наредба съм поставил пясъка за граница на морето и то не я преминава; и вълните му бушуват, но не надделяват, бучат, но не я преминават?
23. Но този народ има упорито и опърничаво сърце; те отстъпиха и си отидоха.
24. Не казват в сърцето си: Нека се боим сега от ГОСПОДА, своя Бог, който дава дъжд – и ранния и късния на времето му, който пази за нас определените седмици на жетвата!
25. Вашите беззакония отвърнаха тези неща и вашите грехове задържаха от вас доброто.