15. Моав беше опустошен, врагове се накачиха по градовете му, а отбраните му младежи паднаха за клане, заявява Царят – ГОСПОД на Войнствата е Името Му.
16. Гибелта на Моав скоро ще дойде и злото му бърза много.
17. Оплаквайте го всички, които сте около него, и всички, които знаете името му! Кажете: Как се строши силната тояга и славният жезъл!
18. Слез от славата, живей в жажда, жителко, дъще девонска, защото опустошителят на Моав се изкачи против теб, разруши крепостите ти.
19. Застани на пътя и наблюдавай, жителко на Ароир. Попитай онзи, който бяга, и онази, която се е отървала. Кажи: Какво стана?
20. Моав се посрами, защото е опустошен. Ридай и викай: Известете в Арнон, че Моав беше запустен!
21. Присъда сполетя равнинната земя, Олон и Яса, и Мефаат,
22. и Девон, и Нево, и Вет-Дивлатаим,
23. Кириатаим, Вет-Гамул, и Вет-Маон,
24. и Кариот, и Восора, и всичките градове на моавската земя, далечните и близките.
25. Отсече се рогът на Моав и мишцата му се строши, заявява ГОСПОД.
26. Напийте го, защото против ГОСПОДА се превъзнесе, за да се валя Моав в бълвоча си, да стане за присмех и той.
27. Защото, не ти ли беше Израил за присмех? Или беше намерен сред крадци, че колкото пъти говориш за него, потреперваш от отвращение?
28. Напуснете градовете и живейте в скалите, моавски жители, и бъдете като гълъбица, която свива гнездо по ръба на зейналата пропаст.
29. Чухме за гордостта на Моав – много е горд – за високомерието му и гордостта му, и надутостта му, и надигането на сърцето му.