11. Затова, така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог: Ето, Аз ще насоча лицето Си против вас за зло и за изтреблението на целия Юда.
12. И ще отнема остатъка от Юда, тези, които насочиха лицата си да отидат в египетската земя, за да живеят там като чужденци; ще паднат от меч, ще се довършат от глад, от най-малкия до най-големия, ще измрат от меч и от глад и ще бъдат за проклятие и за смайване, за клетва и за присмех.
13. Защото ще накажа живеещите в египетската земя, както наказах Ерусалим – с меч, с глад и с мор.
14. И остатъкът от Юда, който е отишъл в египетската земя да живеят там като чужденци, няма да има избягал или оцелял да се върне в юдовата земя, в която те копнеят да се върнат да живеят там – защото няма да се върнат освен неколцина избягали.
15. Тогава всички мъже, които знаеха, че жените им кадяха на други богове, и всички жени, които стояха там, голямо множество, и целият народ, който живееше в египетската земя, в Патрос, отговориха на Еремия и казаха:
16. За словото, което ти ни говори в Името на ГОСПОДА, няма да те послушаме,
17. а непременно ще вършим всичко, което е излязло от устата ни, ще кадим на небесната царица и ще є принасяме възлияния, както правехме ние и бащите ни, царете ни и първенците ни в юдовите градове и по ерусалимските улици, защото тогава имахме хляб до ситост и ни беше добре, и зло не видяхме.
18. Но откакто престанахме да кадим на небесната царица и да є принасяме възлияния, бяхме лишени от всичко и се довършихме от меч и от глад.
19. А жените казаха: И когато кадяхме на небесната царица и є принасяхме възлияния, без мъжете си ли є правехме питки с нейния образ и є принасяхме възлияния?
20. И Еремия говори на целия народ, на мъжете и на жените, на целия народ, който му отговори така, като каза:
21. Не си ли спомни ГОСПОД каденето, което кадяхте в юдовите градове и по ерусалимските улици, вие и бащите ви, царете ви и първенците ви, и народа на тази земя, и не дойде ли в ума Му?
22. И ГОСПОД не можа повече да търпи заради злите ви дела и заради гнусотиите, които вършихте. Затова земята ви стана пустош, за смайване и за проклятие, без жители, както е днес.
23. Понеже кадяхте и съгрешавахте против ГОСПОДА, и не послушахте гласа на ГОСПОДА, и не ходихте в закона Му и в наредбите Му, и в свидетелствата Му, затова ви постигна това зло, както е днес.