23. Погледнах земята, и ето, беше пуста и неустроена; към небето, и светлината му я нямаше.
24. Погледнах планините, и ето, трепереха и всичките хълмове се тресяха.
25. Погледнах, и ето, нямаше човек и всичките небесни птици бяха избягали.
26. Погледнах, и ето, плодородната земя беше пустиня и всичките є градове – разрушени от присъствието на ГОСПОДА и от яростта на гнева Му.
27. Защото така казва ГОСПОД: Цялата земя ще стане пустош, но няма да я довърша съвсем.
28. Затова земята ще жалее и небесата ще чернеят отгоре, защото Аз изговорих, намислих това, и няма да се разкая, и няма да се върна от него.
29. От шума на конниците и на стрелците ще се разбяга всеки град; ще отидат в гъсталаците и ще се изкачат по скалите; всеки град ще бъде изоставен и няма да има човек да живее в тях.
30. А ти, запустяла, какво ще правиш? И да се облечеш в червено, и да се украсиш със златни накити, и да уголемиш с боя очите си, напразно ще се украсяваш – любовниците ти ще те презрат, ще търсят да отнемат живота ти.
31. Защото чух глас като на родилка, болките като на раждаща за пръв път, гласа на сионската дъщеря, която се задъхва, разтваря ръцете си: О, горко ми, защото душата ми чезне пред убийците!