18. А Варух им каза: Той ми каза от устата си всички тези думи, и аз ги написах с мастило в книгата.
19. Тогава първенците казаха на Варух: Иди, скрий се, ти и Еремия; и никой да не знае къде сте!
20. После влязоха при царя в двора; а свитъка бяха оставили в стаята на писаря Елисама; и съобщиха в ушите на царя всички тези думи.
21. И царят изпрати Юдий да вземе свитъка; и той го взе от стаята на писаря Елисама. И Юдий го прочете в ушите на царя и в ушите на всичките първенци, които стояха около царя.
22. А царят седеше в зимния дворец, в деветия месец, и пред него имаше мангал с огън.
23. И когато Юдий прочиташе три-четири колони, царят ги отрязваше с писарския нож и ги хвърляше в огъня на мангала, докато целият свитък изгоря в огъня на мангала.
24. И царят и всичките му слуги не се ужасиха и не раздраха дрехите си, когато чуха всички тези думи.
25. И въпреки че Елнатан и Делая, и Гемария се застъпиха пред царя да не изгаря свитъка, той не ги послуша.
26. И царят заповяда на царския син Ерамеил и на Серая, сина на Азриил, и на Селемия, сина на Авдиил, да хванат писаря Варух и пророк Еремия; но ГОСПОД ги скри.
27. И ГОСПОДНОТО слово беше към Еремия, след като царят изгори свитъка и думите, които Варух написа от устата на Еремия, и каза:
28. Пак си вземи друг свитък и напиши в него всичките предишни думи, които бяха в първия свитък, който юдовият цар Йоаким изгори.
29. А за юдовия цар Йоаким кажи: Така казва ГОСПОД: Ти изгори този свитък, като каза: Защо си написал в него, казвайки, че вавилонският цар със сигурност ще дойде и ще разори тази земя и ще изтреби от нея и човек, и животно?