4. Пак ще те съградя и ще бъдеш съградена, девице израилева. Пак ще се украсиш с тимпанчетата си и ще излизаш на хорото на веселящите се.
5. Пак ще насадиш лозя на планините на Самария; лозарите ще садят и ще ядат.
6. Защото ще има ден, когато стражарите по планините на Ефрем ще викат: Станете и да се изкачим в Сион, при ГОСПОДА, нашия Бог!
7. Защото така казва ГОСПОД: Пейте с радост за Яков и ликувайте за главата на народите! Прогласете, прославете и кажете: Спаси, ГОСПОДИ, народа Си, остатъка от Израил!
8. Ето, Аз ще ги доведа от северната земя и ще ги събера от краищата на земята, и с тях заедно слепи и куци, бременни и родилки; като голямо събрание ще се върнат тук.
9. С плач ще дойдат и като се молят ще ги водя; ще ги доведа до водни потоци през прав път, в който няма да се спънат; защото съм Отец на Израил и Ефрем е първородният Ми.
10. Слушайте, народи, словото на ГОСПОДА и известете на далечните острови, и кажете: Който разпръсна Израил, ще го събере и ще го пази, както овчар – стадото си.
11. Защото ГОСПОД откупи Яков, изкупи го от ръката на по-силния от него.
12. И ще дойдат, и ще пеят върху възвишението на Сион и ще се стекат към благата на ГОСПОДА: към житото и към младото вино, и към маслиненото масло, и към малките на овцете и на говедата. И душата им ще бъде като напоявана градина и вече няма да изнемощеят.
13. Тогава ще се зарадва девицата на хорото и младежите заедно със старците; защото ще обърна жалеенето им в радост и ще ги утеша, и ще ги развеселя от скръбта им.
14. И ще наситя душата на свещениците с тлъстина и народът Ми ще се насити с Моите блага, заявява ГОСПОД.
15. Така казва ГОСПОД: Глас се чува в Рама, ридание и горчив плач. Рахил оплаква децата си, не иска да се утеши за децата си, защото ги няма.
16. Така казва ГОСПОД: Въздържай гласа си от плач и очите си от сълзи, защото има награда за делото ти, заявява ГОСПОД, и ще се върнат от земята на врага.
17. Има надежда за края ти, заявява ГОСПОД, и децата ти ще се върнат в своите предели.
18. Добре чух Ефрем да се оплаква: Наказал си ме и бях наказан като теле, несвикнало на ярем. Върни ме, и ще се върна, защото Ти си ГОСПОД, моят Бог.
19. Защото откакто се върнах, се разкаях и откакто бях доведен до разбиране, се удрям по бедрото. Засрамих се и даже се покрих със срам, защото нося позора на младостта си.
20. Ефрем скъп син ли Ми е? Мило дете ли е? Защото колкото пъти говоря против него, все още го помня. Затова сърцето Ми се вълнува за него и със сигурност ще му окажа милост, заявява ГОСПОД.