14. Ще изостави ли ливанският сняг скалата на полето? Ще пресъхне ли идващата отдалеч течаща студена вода?
15. Защото Моят народ Ме забрави, кади на нищожните идоли; и те ги препънаха в пътищата им, в древните друмища, да ходят по пътеки, по неутъпкан път,
16. да направят земята си за ужас и вечно подсвиркване; всеки, който минава през нея, ще се ужаси и ще поклати глава.
17. Като източния вятър ще ги разпръсна пред врага; с гръб, а не с лице ще ги погледна в деня на нещастието им.
18. Тогава казаха: Елате, нека скроим замисли против Еремия, защото няма да се изгуби закон от свещеник и съвет от мъдър, и слово от пророк. Елате, нека го поразим с език и нека не внимаваме на нито на една от думите му!
19. Внимавай на мен, ГОСПОДИ, и чуй гласа на онези, които се карат с мен!
20. Ще се отплати ли зло за добро? Защото изкопаха яма за душата ми. Спомни си, че застанах пред Теб, за да говоря добро за тях, за да отвърна яростта Ти от тях!
21. Затова предай синовете им на глад и ги предай в ръката на меча! И нека станат жените им обезчадени и вдовици, а мъжете им да бъдат поразени от смърт, младежите – повалени от меч във война.
22. Нека се чуе вик от къщите им, когато докараш внезапно войски върху тях, защото изкопаха яма да ме хванат и скриха примки за краката ми.
23. И Ти, ГОСПОДИ, знаеш целия им план против мен, да ме умъртвят. Не прощавай беззаконието им и не изличавай греха им пред Себе Си! Нека бъдат повалени пред Теб; действай против тях във времето на гнева Си!