1. Грехът на Юда е записан с желязна писалка, с диамантено острие; начертан е на плочата на сърцето им и върху роговете на жертвениците ви.
2. Както за своите синове си спомнят за своите жертвеници и за ашерите си при зелените дървета, по високите хълмове.
3. Планино Моя в полето, богатството ти и всичките ти съкровища ще предам на разграбване, височините ти – заради греха във всичките ти предели.
4. И ще изпуснеш, и то сама, наследството си, което ти дадох; и ще те накарам да робуваш на враговете си в земя, която не познаваш, защото огън запалихте в гнева Ми и ще гори до века.
5. Така казва ГОСПОД: Проклет да бъде онзи, който се уповава на човек и прави плът своя сила, а сърцето му се отдалечава от ГОСПОДА!
6. Ще бъде като гол храст в степта и няма да види, когато дойде доброто, а ще живее в сухите места в пустинята, в солена и ненаселена земя.
7. Благословен да бъде онзи, който се уповава на ГОСПОДА и ГОСПОД е неговото упование.
8. Ще бъде като дърво, насадено при вода, което пуска корените си при потока, и няма да види, когато дойде пек, а листът му ще зеленее; и няма да се безпокои в година на суша и няма да престане да дава плод.
9. Сърцето е измамно повече от всичко и е безсилно; кой може да го познае?
10. Аз, ГОСПОД, изследвам сърцето, изпитвам вътрешностите, за да дам на всекиго според пътищата му, плода на делата му.
11. Както яребицата, която мъти, каквото не е снесла, така е онзи, който придобива богатство, но не с правда – в половината на дните му ще го остави и в края си ще бъде безумен.
12. Славен престол, извисен от начало, е мястото на нашето светилище.
13. ГОСПОДИ, надеждо на Израил, всички, които Те оставят, ще се посрамят. И отстъпниците от Мен ще бъдат на земя записани, защото оставиха извора на живата вода – ГОСПОДА.
14. Изцели ме, ГОСПОДИ, и ще бъда изцелен; спаси ме и ще бъда спасен; защото Ти си хвалението ми.
15. Ето, те ми казват: Къде е словото на ГОСПОДА? Я нека дойде!
16. Но аз не отказах да бъда пастир след Теб и не пожелах деня на скръбта. Ти знаеш – това, което излезе от устните ми, беше явно пред Теб.
17. Не бъди ужас за мен! Ти си ми прибежище в зъл ден.