1. Праведен си, ГОСПОДИ, когато споря с Теб. Но нека поговоря с Теб за присъдите Ти. Защо успява пътят на безбожните и благоденстват всички, които вършат коварства?
2. Насадил си ги и те даже се закорениха, растат и даже принасят плод. Ти си близо в устата им, но далеч от сърцата им.
3. Но Ти, ГОСПОДИ, ме познаваш, виждаш ме и изпитваш сърцето ми спрямо Теб. Отдели ги като овце за клане и ги приготви за деня, когато ще бъдат заклани.
4. Докога ще жалее страната и ще съхне тревата на цялото поле? Заради злината на жителите є загинаха животните и птиците, защото казаха: Той няма да види края ни.
5. Ако тичаш с пешаците и те те изморят, то как ще се надпреварваш с конете? И ако се чувстваш сигурен само в мирна земя, какво ще правиш в прииждането на Йордан?
6. Защото и братята ти и бащиният ти дом, и те постъпиха невярно с теб, и те извикаха след теб с пълно гърло. Не им вярвай, когато ти говорят добро.
7. Напуснах дома Си, отхвърлих наследството Си, предадох любимото на душата Си в ръката на враговете му.
8. Наследството Ми стана за Мен като лъв в гора, надигна гласа си против Мен, затова го намразих.
9. Наследството Ми е за Мен като пъстра хищна птица, хищните птици отвред са против него. Идете, съберете всичките полски зверове, докарайте ги за ядене.