5. По-добре да не обещаваш, отколкото да обещаеш и да не изпълниш.
6. Не позволявай на устата си да вкара плътта ти в грях и не казвай пред Божия Ангел, че е било по погрешка. Защо да се разгневи Бог на гласа ти и да унищожи делото на ръцете ти?
7. Защото в множеството на сънищата и в множеството на думите има суети, но ти се бой от Бога.
8. Ако видиш угнетяване на бедния и изкривяване на правосъдието и правдата в страната, не се учудвай на това нещо; защото над високия служител надзирава друг по-висок, а над тях има още по-високи.
9. И ползата от земята е за всичките; и сам царят има полза от нивите.
10. Който обича парите, няма да се насити с пари, нито с доходи – онзи, който обича изобилието. И това е суета.
11. Когато се увеличават благата, увеличават се и онези, които ги ядат; затова, каква полза имат притежателите им, освен да ги гледат с очите си?
12. Сънят на онзи, който работи, е сладък, независимо дали яде малко, или много, а пресищането на богатия не го оставя да спи.
13. Има тежко зло, което видях под слънцето – богатство, пазено от притежателя му за негова вреда.
14. Но онова богатство се загубва от зъл случай и когато той ражда син, няма нищо в ръката му.
15. Както е излязъл от утробата на майка си, гол ще се върне, и ще си отиде, както е дошъл. Няма да вземе нищо от плода на труда си, което да отнесе в ръката си.
16. И това също е тежко зло – както е дошъл, така ще си и отиде и каква полза за него, че се е трудил на вятъра?
17. Още и през всичките си дни той яде в тъмнина с много досада и болест, и гняв.
18. Ето какво видях за добро и прилично – човек да яде, да пие и да вижда добро от целия си труд, в който се труди под слънцето според броя на дните на живота си, които Бог му е дал; защото това е делът му.
19. И за всеки човек, на когото Бог е дал богатство и имот, и му е дал власт да яде от него, да взема дела си и да се весели в труда си, това е дар от Бога.
20. Защото няма да мисли много за дните на живота си, понеже Бог го занимава с радостта на сърцето му.