10. Видях труда, който Бог даде на човешките синове, за да се трудят в него.
11. Той е направил всяко нещо хубаво на времето му. Положил е и вечността в тяхното сърце, без човек да може да издири делото, което Бог е извършил, от началото до края.
12. Познах, че няма по-добро за тях, освен да се веселят и да вършат добро през живота си,
13. а и че всеки човек яде и пие, и вижда добро в целия си труд – това е дар от Бога.
14. Познах, че всичко, което Бог прави, ще бъде вечно; не може нищо да се прибави към него, и нищо да се отнеме от него. Бог го прави, за да Му се боят.
15. Каквото е, вече е било и каквото ще бъде, вече е било; и Бог издирва миналото.
16. И още видях под слънцето мястото на съда, а там – беззаконието, и мястото на правдата, а там – беззаконието.
17. Казах в сърцето си: Бог ще съди и правeдния, и безбожния, защото там има време за всяко намерение и за всяко дело.
18. Казах в сърцето си: Заради делото на човешките синове е това, за да ги изпита Бог, за да видят, че сами за себе си, без Бога, те са животни.
19. Защото участта на човешките синове и участта на животните е една участ. Както умира единият, така умира и другият; и едно дихание имат всички. И човекът няма никакво предимство пред животните, защото всичко е суета.
20. Всичко отива на едно място; всичко е от пръстта, и всички се връщат в пръстта.
21. Кой знае, че духът на човека се издига горе, а духът на животното слиза долу на земята?
22. И така, видях, че няма по-добро от това, да се радва човек в делата си, защото това е делът му. Понеже кой ще го доведе да види какво ще бъде след него?