2. Видях във видението; и когато го видях, бях в крепостта Суса, която е в областта Елам; и когато видях във видението, бях при реката Улай.
3. И повдигнах очите си и видях, и ето, пред реката стоеше един овен, който имаше два рога; и двата рога бяха високи, но единият беше по-висок от другия; и по-високият беше израснал накрая.
4. Видях овена да боде на запад, на север и на юг и никой звяр не можеше да устои пред него, и нямаше кой да избави от силата му; и той правеше каквото си искаше и се възвеличи.
5. А докато внимавах, ето, козел дойде от запад над цялата земя, без да се допира до земята; и козелът имаше бележит рог между очите си.
6. Той дойде до овена с двата рога, който бях видял да стои пред потока, и се спусна върху него с яростта на силата си.
7. И го видях да стига при овена и освирепя против него, и удари овена, и счупи двата му рога; и в овена нямаше сила да устои пред него. И той го хвърли на земята и го стъпка и нямаше кой да избави овена от силата му.
8. И козелът се възвеличи твърде много; а когато стана силен, големият му рог се счупи и четири бележити рога израснаха към четирите небесни ветрища.
9. И от единия от тях излезе един малък рог, който порасна изключително много на юг, на изток и към славната земя.
10. И той се възвеличи до небесното войнство и свали на земята част от войнството и от звездите и ги стъпка.
11. Чак до началника на войнството се възвеличи и отне от него постоянната жертва; и мястото на светилището му беше съборено.
12. И войнството беше предадено заедно с постоянната жертва поради престъплението. И той хвърли на земята истината, действа и успя.
13. Тогава чух един светия да говори; и един светия каза на този, който говореше: Докога се простира видението за постоянната жертва и за престъплението, което докарва запустение, когато светилището и войнството ще бъдат потъпкани?
14. И ми каза: До две хиляди и триста вечери и сутрини – тогава светилището ще бъде отново в ред.
15. И когато аз, Даниил, видях видението, поисках да го разбера. И ето, пред мен застана един, който изглеждаше като мъж.
16. И чух човешки глас, който извика между бреговете на Улай и каза: Гаврииле, дай на този да разбере видението!
17. И той се приближи до мястото, където стоях. И когато дойде, аз се уплаших и паднах на лицето си, а той ми каза: Разбери, сине човешки, защото видението се отнася до последното време.
18. И като ми говореше, аз паднах замаян на лицето си на земята, а той се допря до мен и ме изправи на мястото, където стоях.
19. И каза: Ето, аз ще ти известя какво ще бъде в последното време на гнева – защото видението се отнася за определеното последно време.
20. Овена, който си видял, с двата рога, са царете на Мидия и Персия.