16. И чух човешки глас, който извика между бреговете на Улай и каза: Гаврииле, дай на този да разбере видението!
17. И той се приближи до мястото, където стоях. И когато дойде, аз се уплаших и паднах на лицето си, а той ми каза: Разбери, сине човешки, защото видението се отнася до последното време.
18. И като ми говореше, аз паднах замаян на лицето си на земята, а той се допря до мен и ме изправи на мястото, където стоях.
19. И каза: Ето, аз ще ти известя какво ще бъде в последното време на гнева – защото видението се отнася за определеното последно време.