11. Чак до началника на войнството се възвеличи и отне от него постоянната жертва; и мястото на светилището му беше съборено.
12. И войнството беше предадено заедно с постоянната жертва поради престъплението. И той хвърли на земята истината, действа и успя.
13. Тогава чух един светия да говори; и един светия каза на този, който говореше: Докога се простира видението за постоянната жертва и за престъплението, което докарва запустение, когато светилището и войнството ще бъдат потъпкани?
14. И ми каза: До две хиляди и триста вечери и сутрини – тогава светилището ще бъде отново в ред.
15. И когато аз, Даниил, видях видението, поисках да го разбера. И ето, пред мен застана един, който изглеждаше като мъж.
16. И чух човешки глас, който извика между бреговете на Улай и каза: Гаврииле, дай на този да разбере видението!
17. И той се приближи до мястото, където стоях. И когато дойде, аз се уплаших и паднах на лицето си, а той ми каза: Разбери, сине човешки, защото видението се отнася до последното време.
18. И като ми говореше, аз паднах замаян на лицето си на земята, а той се допря до мен и ме изправи на мястото, където стоях.
19. И каза: Ето, аз ще ти известя какво ще бъде в последното време на гнева – защото видението се отнася за определеното последно време.
20. Овена, който си видял, с двата рога, са царете на Мидия и Персия.
21. Косматият козел е гръцкият цар; и големият рог между очите му е първият цар.
22. А че той се е строшил и са излезли четири вместо него – четири царства ще се издигнат от този народ, но не с неговата сила.
23. И в края на царуването им, когато престъпниците изпълнят мярката на беззаконието, ще се издигне цар със свирепо лице и вещ в лукавщини.