14. Чух за теб, че духът на боговете бил в теб и че просветление, разум и превъзходна мъдрост се намирали в теб.
15. И сега мъдреците и гадателите бяха въведени пред мен, за да прочетат този надпис и да ми известят значението му, но не можаха да изявят значението на това нещо.
16. И аз чух за теб, че си могъл да тълкуваш и да разрешаваш трудности; ако можеш сега да прочетеш написаното и да ми съобщиш значението му, ще бъдеш облечен в мораво, златна огърлица ще се окачи на шията ти и ще бъдеш третият властник в царството.
17. Тогава Даниил отговори и каза пред царя: Нека даровете ти останат за теб и дай подаръците си на друг! Но все пак аз ще прочета на царя написаното и ще му съобщя значението му.
18. О, царю, Всевишният Бог даде на баща ти Навуходоносор царство и величие, слава и великолепие.
19. И поради величието, което му даде, всичките народи, племена и езици трепереха и се бояха пред него. Когото искаше, убиваше и когото искаше, оставяше жив; когото искше, възвишаваше и когото искаше, унижаваше.
20. Но когато сърцето му се надигна и духът му закоравя в гордостта, той беше свален от царския си престол и славата му се отне от него.
21. И беше изгонен измежду хората, сърцето му стана като на животните и жилището му беше между дивите магарета; хранеха го с трева като говедата и тялото му се мокреше от небесната роса, докато позна, че Всевишният Бог владее над царството на хората и поставя над него когото иска.
22. А ти, негов сине, Валтасаре, не си смирил сърцето си, въпреки че знаеше всичко това,
23. а си се надигнал над Господаря на небесата. И донесоха пред теб съдовете на дома Му и ти и големците ти, жените и наложниците ти пихте вино от тях; и ти хвали боговете от сребро, от дърво и от камък, които не виждат, нито чуват, нито разбират – а Бога, в чиято ръка е дишането ти, и в чиято власт са всичките ти пътища, не прослави.