Старият Завет

Новият Завет

Данаил 4:12-18 Верен (VBG)

12. Листата му бяха хубави, плодът му – изобилен и на него имаше храна за всички; полските животни намираха сянка под него и небесните птици живееха в клоните му, и от него се хранеше всяко създание.

13. Видях във виденията на главата си на леглото си, и ето, един свят страж слезе от небето.

14. Той извика силно и каза така: Отсечете дървото и изсечете клоните му; отърсете листата му и разпръснете плода му; нека бягат животните изпод него и птиците от клоните му!

15. Но пъна с корените му оставете в земята, и то стегнат с обръч от желязо и бронз сред полската зеленина; и нека се мокри от небесната роса и нека участва с животните в тревата на земята.

16. Нека човешкото му сърце се измени и нека му се даде животинско сърце; и така нека минат над него седем времена.

17. Чрез решение на стражите е дошло това послание и делото е по думата на светите, за да разберат живите, че Всевишният владее над царството на хората и го дава на когото иска, и поставя над него най-нищожния измежду хората.

18. Този сън видях аз, цар Навуходоносор, и ти, Валтасасаре, кажи тълкуванието му, защото нито един от мъдреците на царството ми не може да ми извести тълкуванието, а ти можеш, защото духът на светите богове е в теб.

Прочетете пълната глава Данаил 4