1. Цар Навуходоносор към всички народи, племена и езици, които живеят по цялата земя: Мир да ви се умножи!
2. Беше ми угодно да оповестя знаменията и чудесата, които Всевишният Бог ми направи.
3. Колко велики са знаменията Му и колко могъщи са чудесата Му! Неговото царство е вечно царство и Неговото владичество – от поколение в поколение.
4. Аз, Навуходоносор, бях спокоен в дома си и благополучен в двореца си.
5. Видях сън, който ме уплаши, и размишленията на леглото ми и виденията на главата ми ме уплашиха.
6. И издадох указ да се въведат пред мен всичките вавилонски мъдреци, за да ми известят тълкуванието на съня.
7. Тогава влязоха книжниците, гадателите, халдейците и гледачите, и аз разказах съня пред тях, но не ми известиха тълкуванието му.
8. А накрая дойде пред мен Даниил, чието име е Валтасасар, по името на моя бог, и в когото е духът на светите богове; и аз разказах съня пред него:
9. Валтасасаре, началнико на книжниците, понеже зная, че духът на светите богове е в теб и никаква тайна не ти е трудна, обясни ми виденията на съня ми, който видях, и тълкуванието му.
10. Ето какви бяха виденията на главата ми и на леглото ми: Гледах, и ето, дърво сред земята, а височината му беше огромна.