Старият Завет

Новият Завет

Данаил 2:30-38 Верен (VBG)

30. А на мен тази тайна се откри не чрез мъдрост, която имам аз повече от всичките живи, а за да се извести на царя тълкуването на съня, и за да разбереш размишленията на сърцето си.

31. Ти, царю, си видял, и ето, един огромен образ. Този образ е бил велик и блясъкът му е бил превъзходен. Стоял е пред теб и видът му е бил страшен.

32. Главата на този образ е била от чисто злато, гърдите му и мишците му – от сребро, коремът му и бедрата му – от бронз,

33. подбедрениците му – от желязо, краката му – отчасти от желязо, а отчасти от глина.

34. Ти си гледал, докато се е откъснал камък, но не от ръце, който е ударил образа в краката му от желязо и глина и ги е разбил.

35. Тогава едновременно желязото, глината, бронзът, среброто и златото са се разбили и са станали като прах от летните хармани; и вятърът ги е отнесъл и никакво място не се е намерило за тях. А камъкът, който е ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил цялата земя.

36. Това е сънят, и ще кажем пред царя тълкуванието му.

37. Ти, царю, си цар на царете – на теб небесният Бог е дал царството, властта, силата и славата.

38. И навсякъде, където живеят хора, полски зверове и небесни птици, Той ги е дал в твоята ръка и те е поставил владетел над всички тях. Ти си златната глава.

Прочетете пълната глава Данаил 2