Старият Завет

Новият Завет

Данаил 10:4-11 Верен (VBG)

4. И на двадесет и четвъртия ден от първия месец бях на брега на голямата река, която е Тигър.

5. И повдигнах очите си и видях, и ето, един мъж, облечен в лен, а кръстът му – опасан с чисто злато от Уфаз.

6. Тялото му беше като хрисолит, а лицето му изглеждаше като светкавица и очите му – като огнени факли, а мишците и краката му бяха на вид като полиран бронз и гласът на думите му – като глас на множество.

7. И само аз, Даниил, видях видението; а мъжете, които бяха с мен, не видяха видението, но голям трепет ги нападна и те побягнаха да се скрият.

8. И аз останах сам да видя това голямо видение, но не остана в мен сила, защото цветът на лицето ми стана мъртвешки бледен и не ми остана сила.

9. И чух гласа на думите му. И когато слушах гласа на думите му, паднах на лицето си замаян, с лицето си към земята.

10. И ето, ръка се допря до мен и ме постави разтреперен на коленете ми и на дланите на ръцете ми.

11. И ми каза: Данииле, мъжо възлюбени, разбери думите, които ти говоря, и се изправи на мястото си, защото сега съм изпратен при теб. И когато изговори към мен това слово, аз се изправих разтреперен.

Прочетете пълната глава Данаил 10