Старият Завет

Новият Завет

Данаил 10:16-21 Верен (VBG)

16. И ето, един подобен на човешките синове се допря до устните ми; и аз отворих устата си и проговорих, и казах на стоящия срещу мен: Господарю мой, от видението ме обзеха болките ми и не ми остана сила.

17. И как може слугата на този мой господар да говори с този мой господар? А аз – отсега не остана сила в мен и дъх не остана в мен.

18. И отново се допря до мен един на вид като човек и ме укрепи.

19. И каза: Не бой се, мъжо възлюблени; мир на теб! Укрепи се! Да, укрепи се! И като ми говореше, аз се укрепих и казах: Нека говори господарят ми, защото ме укрепи.

20. Тогава каза: Знаеш ли защо дойдох при теб? И сега ще се върна да воювам с княза на Персия. И когато изляза, ето, князът на Гърция ще дойде.

21. Но ще ти съобщя записаното в писанието на истината. И няма нито един, който да държи здраво с мен против тези сили освен вашия княз Михаил.

Прочетете пълната глава Данаил 10