3. Извеждайте ги, мъж или жена. Извеждайте ги вън от стана, за да не мърсят становете си, сред които Аз обитавам.
4. И израилевите синове направиха така и ги изведоха вън от стана. Както каза ГОСПОД на Мойсей, така направиха израилевите синове.
5. И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:
6. Кажи на израилевите синове: Когато мъж или жена извърши какъвто и да било от греховете на хората и извърши престъпление против ГОСПОДА, и този човек стане виновен,
7. тогава да изповядат греха, който са извършили, и да върне онова, за което е виновен, според пълната му стойност и да му добави една пета част, и да го даде на онзи, пред когото се е провинил.
8. Но ако човек няма сродник, на когото да върне онова, за което се е провинил, тогава това, което трябва да се върне за вината, да е на ГОСПОДА, на свещеника, заедно с овена на умилостивението, с който ще направи умилостивение за него.
9. Всеки възвишаем принос от всичките посветени неща на израилевите синове, които донасят на свещеника, да бъде негов.
10. Негови да бъдат и посветените неща от всеки човек; всичко, което някой дава на свещеника, да бъде негово.
11. И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:
12. Говори на израилевите синове и им кажи: Ако жената на някого прегреши и извърши престъпление против него,
13. като някой лежи с нея и излее сперма, и това се укрие от очите на мъжа є, и тя се оскверни тайно, без да има свидетел против нея и без да бъде хваната;
14. и на него дойде дух на ревност и ревнува жена си, и тя се е осквернила; или пък му дойде дух на ревност и ревнува жена си, а тя не се е осквернила;