16. Но ако го е ударил с железен инструмент, така че той е умрял, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.
17. И ако го е ударил с камък от ръката си, от който може да умре, и той е умрял, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.
18. Или ако го е ударил с дървено оръдие в ръката си, от което може да умре, и той е умрял, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.
19. Отмъстителят за кръвта сам да умъртви убиеца; когато го срещне, да го умъртви.
20. И ако го е блъснал от омраза или нарочно е хвърлил нещо върху него и той е умрял,
21. или от омраза го е ударил с ръката си и той е умрял, този, който го е ударил, непременно да се умъртви, убиец е; отмъстителят за кръвта да умъртви убиеца, когато го срещне.
22. Но ако го е блъснал неочаквано, без да го е мразил, или неволно е хвърлил нещо върху него,
23. или ако, без да види, е направил да падне върху него някакъв камък, от който може да умре, и той е умрял; но не му е бил враг и не е искал да му стори зло;
24. тогава обществото да отсъди между убиеца и отмъстителя за кръвта според тези правила;
25. и обществото да избави убиеца от ръката на отмъстителя за кръвта, и обществото да го върне в прибежищния му град, където е прибягнал; и той да живее в него до смъртта на първосвещеника, който е помазан със святото масло.
26. Но ако убиецът някога излезе вън от пределите на прибежищния си град, в който е прибягнал,
27. и отмъстителят за кръвта го намери вън от пределите на прибежищния му град, и отмъстителят за кръвта убие убиеца, няма да бъде виновен за кръв;
28. защото убиецът трябва да стои в прибежищния си град до смъртта на първосвещеника. А след смъртта на първосвещеника убиецът може да се върне в земята на притежанието си.
29. Това да ви бъде правна наредба в поколенията ви, във всичките ви жилища.
30. Всеки, който убие човек, убиецът да се умъртви по думите на свидетели. Но не може само един свидетел да свидетелства против някого, за да се умъртви.
31. И да не приемате никакъв откуп за живота на убиеца, който е виновен за смърт, а той непременно да се умъртви.