1. А синовете на Рувим и синовете на Гад имаха много добитък, огромно множество; и видяха язирската земя и галаадската земя и ето, мястото беше място за добитък.
2. И синовете на Гад и синовете на Рувим дойдоха и говориха на Мойсей и на свещеника Елеазар, и на първенците на обществото и казаха:
3. Атарот и Девон, и Язир, и Нимра, и Есевон, и Елеала, и Севма, и Нево, и Веон,
4. земята, която ГОСПОД порази пред израилевото общество, е земята за добитък, а слугите ти имат добитък.
5. И казаха: Ако сме намерили благоволение пред теб, нека тази земя се даде за притежание на слугите ти; не ни превеждай през Йордан.
6. А Мойсей каза на синовете на Гад и на синовете на Рувим: Да отидат ли братята ви на бой, а вие да седите тук?
7. И защо обезсърчавате сърцата на израилевите синове, да не преминат в земята, която ГОСПОД им е дал?
8. Така направиха бащите ви, когато ги изпратих от Кадис-Варни, за да огледат земята;
9. отидоха до долината Есхол, и като видяха земята, обезсърчиха сърцата на израилевите синове, да не влязат в земята, която ГОСПОД им беше дал.
10. И гневът на ГОСПОДА пламна в онзи ден и Той се закле, и каза:
11. Нито един от онези мъже, които излязоха от Египет, от двадесет години и нагоре, няма да види земята, за която съм се клел на Авраам, Исаак и Яков, защото не Ме последваха напълно,
12. освен Халев, синът на Ефоний, кенезееца, и Иисус, синът на Навий, защото те напълно последваха ГОСПОДА.
13. Гневът на ГОСПОДА пламна против Израил и Той ги остави да се скитат из пустинята четиридесет години, докато се довърши изцяло онова поколение, което беше сторило зло пред ГОСПОДА.
14. И ето, вие се издигнахте вместо бащите си, род на грешни мъже, за да разпалвате още повече пламъка на ГОСПОДНИЯ гняв срещу Израил.