11. Ето, народът, който излезе от Египет, покрива лицето на земята; ела сега и ми го прокълни, дано бих могъл да се бия с него и да го изгоня.
12. А Бог каза на Валаам: Да не отидеш с тях и да не прокълнеш народа, защото е благословен!
13. И така, Валаам стана сутринта и каза на първенците на Валак: Идете в земята си, защото ГОСПОД oтказва да ме пусне да дойда с вас.
14. Тогава моавските първенци станаха и отидоха при Валак и казаха: Валаам отказва да дойде с нас.
15. А Валак отново изпрати първенци, повече и по-почитани от първите.
16. И те дойдоха при Валаам и му казаха: Така говори Валак, синът на Сепфор: Моля те, нищо да не те спре да дойдеш при мен,
17. защото ще те издигна до голяма почит и ще направя всичко, което би ми казал! И така, моля те, ела и ми прокълни този народ.
18. А Валаам отговори на слугите на Валак и каза: Ако би ми дал Валак и къщата си пълна със сребро и злато, аз не мога да престъпя думата на ГОСПОДА, моя Бог, да направя нещо малко или голямо.
19. Затова, моля ви, пренощувайте и вие тук, за да разбера какво още ще ми каже ГОСПОД.
20. И Бог дойде при Валаам през нощта и му каза: Щом са дошли мъжете да те повикат, стани и иди с тях; но само онова, което ти кажа, него да направиш.
21. Затова Валаам стана на сутринта, оседла магарицата си и отиде с моавските първенци.
22. Но Божият гняв пламна, затова че отиде, и Ангелът ГОСПОДЕН застана на пътя пред Валаам, за да му се съпротиви; а той яздеше на магарицата си и двамата му слуги бяха с него.