4. И тръгнаха от планината Ор по пътя към Червено море, за да обиколят едомската земя. А по пътя малодушие завладя народа.
5. И народът говореше против Бога и против Мойсей: Защо ни изведохте от Египет да измрем в пустинята? Защото няма нито хляб, нито вода и душата ни се отвращава от този никакъв хляб.
6. Затова ГОСПОД изпрати между народа отровни змии, които хапеха народа, и много народ от Израил измря.
7. Тогава народът дойде при Мойсей и каза: Съгрешихме, че говорихме против ГОСПОДА и против теб. Помоли се на ГОСПОДА да махне змиите от нас! И Мойсей се помоли за народа.
8. И ГОСПОД каза на Мойсей: Направи си една отровна змия и я сложи на прът. И всеки ухапан, като я погледне, ще остане жив.
9. И така, Мойсей направи бронзова змия и я сложи на прът. И когато змия ухапеше някого и той погледнеше бронзовата змия, оставаше жив.
10. Тогава израилевите синове тръгнаха и разположиха стан в Овот.
11. И като тръгнаха от Овот, разположиха стан в Еаварим, в пустинята, която е към Моав, към изгрев слънце.
12. От там тръгнаха и разположиха стан в долината Заред.
13. От там тръгнаха и разположиха стан оттатък реката Арнон, която е в пустинята и изтича от областта на аморейците; защото Арнон е моавска граница между моавците и аморейците.
14. Затова е казано в книгата на ГОСПОДНИТЕ войни: Ваев в Суфа и потоците на Арнон,
15. и течението на потоците, което се простира до селището Ар и допира границата на Моав.
16. А от там дойдоха при Вир. Този е кладенецът, за който ГОСПОД каза на Мойсей: Събери народа и ще му дам вода.
17. Тогава Израил изпя тази песен: Бликай, о, кладенче; пейте за него!
18. Кладенец изкопаха първенците; благородните от народа изкопаха чрез заповед нa законодателя, с жезлите си. А от пустинята отидоха в Матана,
19. а от Матана в Наалиил, а от Наалиил във Вамот,