34. А целият Израил, който беше около тях, се разбяга при техния вик, като казваха: Да не погълне земята и нас!
35. И огън излезе от ГОСПОДА и пояде онези двеста и петдесет мъже, които принесоха тамяна.
36. И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:
37. Кажи на Елеазар, сина на Аарон, свещеника, да прибере кадилниците отсред изгореното; а ти разпръсни огъня надалеч, защото са свети.
38. Кадилниците на тези мъже, които съгрешиха против живота си – нека ги направят на плочи за обковаване на олтара, защото те ги принесоха пред ГОСПОДА и затова са свети; и те ще бъдат за знамение на израилевите синове.
39. И свещеникът Елеазар прибра бронзовите кадилници, които изгорелите бяха принесли, и ги направиха на плочи за обковаване на олтара,
40. като спомен за израилевите синове, че никой чужд човек, който не е от потомството на Аарон, не бива да пристъпва да кади тамян пред ГОСПОДА, за да не стане като Корей и обществото му – както ГОСПОД му говори чрез Мойсей.
41. А на следващата сутрин цялото общество израилеви синове зароптаха против Мойсей и Аарон, като казваха: Вие избихте ГОСПОДНИЯ народ!
42. Но когато обществото се беше събрало против Мойсей и Аарон, се обърнаха към шатъра за срещане, и ето, облакът го покри и ГОСПОДНАТА слава се яви.
43. И Мойсей и Аарон дойдоха пред шатъра за срещане.
44. И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:
45. Отдръпнете се отсред това общество и ще ги погубя в един миг! А те паднаха на лицата си.
46. И Мойсей каза на Аарон: Вземи кадилницата си, сложи в нея огън от олтара и сложи на него тамян, и иди бързо при обществото, и направи умилостивение за тях; защото гняв излезе от ГОСПОДА, язвата започна!
47. И Аарон взе кадилницата, както беше казал Мойсей, и изтича сред събранието. И ето, язвата беше започнала между народа; и той сложи тамяна и направи умилостивение за народа.