28. И Мойсей каза: По това ще познаете, че ГОСПОД ме е изпратил да върша всички тези дела, и че не ги върша от себе си:
29. ако тези умрат, както умират всички хора, или ако им се въздаде, както се въздава на всички хора, то ГОСПОД не ме е изпратил.
30. Но ако ГОСПОД направи нещо ново – ако земята отвори устата си и ги погълне с всичко, което е тяхно, и те слязат живи в Шеол – тогава ще познаете, че тези хора презряха ГОСПОДА.
31. И когато той изговори всички тези думи, земята под тях се разпука;
32. земята отвори устата си и погълна тях и домочадията им, всичките хора на Корей и целия им имот.
33. Те и всичко тяхно слязоха живи в Шеол, земята ги покри и те погинаха отсред събранието.
34. А целият Израил, който беше около тях, се разбяга при техния вик, като казваха: Да не погълне земята и нас!
35. И огън излезе от ГОСПОДА и пояде онези двеста и петдесет мъже, които принесоха тамяна.
36. И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:
37. Кажи на Елеазар, сина на Аарон, свещеника, да прибере кадилниците отсред изгореното; а ти разпръсни огъня надалеч, защото са свети.
38. Кадилниците на тези мъже, които съгрешиха против живота си – нека ги направят на плочи за обковаване на олтара, защото те ги принесоха пред ГОСПОДА и затова са свети; и те ще бъдат за знамение на израилевите синове.
39. И свещеникът Елеазар прибра бронзовите кадилници, които изгорелите бяха принесли, и ги направиха на плочи за обковаване на олтара,
40. като спомен за израилевите синове, че никой чужд човек, който не е от потомството на Аарон, не бива да пристъпва да кади тамян пред ГОСПОДА, за да не стане като Корей и обществото му – както ГОСПОД му говори чрез Мойсей.
41. А на следващата сутрин цялото общество израилеви синове зароптаха против Мойсей и Аарон, като казваха: Вие избихте ГОСПОДНИЯ народ!