22. А те паднаха на лицата си и казаха: О, Боже, Боже на духовете на всяка плът! Ако един човек е съгрешил, ще се разгневиш ли на цялото общество?
23. А ГОСПОД говори на Мойсей и каза:
24. Говори на обществото и им кажи: Отдръпнете се настрани от жилищата на Корей, Датан и Авирон!
25. Тогава Мойсей стана и отиде при Датан и Авирон, а израилевите старейшини отидоха след него.
26. И той говори на обществото и каза: Моля ви се, отстъпете от шатрите на тези безбожни мъже и не се допирайте до нищо тяхно, за да не погинете сред всичките им грехове!
27. И те се отдръпнаха настрани от жилищата на Корей, Датан и Авирон. А Датан и Авирон излязоха и застанаха при входовете на шатрите си с жените си и синовете си, и челядите си.
28. И Мойсей каза: По това ще познаете, че ГОСПОД ме е изпратил да върша всички тези дела, и че не ги върша от себе си:
29. ако тези умрат, както умират всички хора, или ако им се въздаде, както се въздава на всички хора, то ГОСПОД не ме е изпратил.
30. Но ако ГОСПОД направи нещо ново – ако земята отвори устата си и ги погълне с всичко, което е тяхно, и те слязат живи в Шеол – тогава ще познаете, че тези хора презряха ГОСПОДА.
31. И когато той изговори всички тези думи, земята под тях се разпука;
32. земята отвори устата си и погълна тях и домочадията им, всичките хора на Корей и целия им имот.
33. Те и всичко тяхно слязоха живи в Шеол, земята ги покри и те погинаха отсред събранието.
34. А целият Израил, който беше около тях, се разбяга при техния вик, като казваха: Да не погълне земята и нас!