3. И защо ни води ГОСПОД в тази земя да паднем от меч и жените ни и децата ни да бъдат разграбени? Не беше ли по-добре за нас да се върнем в Египет?
4. И си казаха един на друг: Да си поставим началник и да се върнем в Египет!
5. Тогава Мойсей и Аарон паднаха на лицата си пред цялото събрание на обществото на израилевите синове.
6. И Иисус, синът на Навий, и Халев, синът на Ефоний, от онези, които бяха разузнали земята, раздраха дрехите си;
7. и говориха на цялото общество на израилевите синове и казваха: Земята, която обходихме, за да я разузнаем, е много, много добра земя.
8. Ако ГОСПОД има благоволение към нас, Той ще ни въведе в тази земя и ще ни я даде – земя, където текат мляко и мед.
9. Само не въставайте против ГОСПОДА и не се страхувайте от народа на земята, защото той е хляб за нас! Защитата му се оттегли от него, а ГОСПОД е с нас; не се бойте от тях!
10. Но цялото общество каза да ги убият с камъни. Тогава ГОСПОДНАТА слава се яви в шатъра за срещане пред всичките израилеви синове.
11. И ГОСПОД каза на Мойсей: Докога ще Ме презира този народ и докога няма да Ми вярва въпреки всичките знамения, които съм извършил сред него?
12. Ще го поразя с мор и ще го изтребя, а теб ще направя народ по-голям и по-силен от него.
13. Но Мойсей каза на ГОСПОДА: Тогава египтяните ще чуят – защото Ти със силата Си си извел този народ отсред тях –
14. и ще се каже на жителите на тази земя, които са чули, че Ти, ГОСПОДИ, си сред този народ и че Ти, ГОСПОДИ, се явяваш лице с лице, и че облакът Ти стои над него, и че Ти вървиш пред него в облачен стълб денем и в огнен стълб нощем.