2. Тогава народът извика към Мойсей и Мойсей се помоли на ГОСПОДА, и огънят престана.
3. И онова място се нарече Тавера, защото огън от ГОСПОДА гореше между тях.
4. И разноплеменното множество, което беше между тях, стръвно пожела месо; и израилевите синове също плакаха отново и казаха: Кой ще ни даде месо да ядем?
5. Ние помним рибата, която ядяхме даром в Египет, краставиците и дините, и праза, и лука, и чесъна;
6. а сега душата ни е изсъхнала – нищо няма, няма какво да гледаме освен тази манна!
7. А манната приличаше на кориандрово семе и беше на вид като бделионова смола.
8. И народът се пръсна наоколо и я събираше, мелеше я в мелници или я чукаше в чутури и я вареше в гърнета, и правеше пити от нея. А вкусът є беше като вкус на пити, пържени в масло.
9. Когато нощем падаше росата в стана, с нея падаше и манна.
10. И Мойсей чу как народът плачеше в родовете си, всеки при входа на шатрата си, и ГОСПОДНИЯТ гняв пламна силно. И това беше зло в очите на Мойсей.
11. И Мойсей каза на ГОСПОДА: Защо си наскърбил слугата Си? И защо не съм придобил Твоето благоволение, та си сложил върху мен товара на целия този народ?
12. Аз ли съм носил в утробата си целия този народ, или аз съм го родил, че ми казваш: Носи ги в пазвата си, както кърмачка носи кърмачето, до земята, за която си се клел на бащите им?
13. Откъде у мен месо да дам на целия този народ! Защото плачат пред мен и казват: Дай ни месо да ядем!