28. Така ставаше пътуването на израилевите синове според войнствата им; така се вдигаха.
29. И Мойсей каза на Овав, сина на мадиамеца Рагуил, тъста на Мойсей: Ние тръгваме за онова място, за което ГОСПОД каза: Ще ви го дам. Ела заедно с нас и ще ти сторим добро, защото ГОСПОД е обещал добро на Израил.
30. Но той му каза: Няма да дойда, а ще отида в своята си земя и при рода си.
31. А Мойсей каза: Моля те, не ни оставяй, понеже ти знаеш къде трябва да разполагаме стан в пустинята и ще бъдеш очи за нас.
32. И ако дойдеш с нас, доброто, което ГОСПОД ще направи на нас, същото добро ще направим и ние на теб.
33. И така, пропътуваха тридневен път от ГОСПОДНАТА планина; и ковчегът на ГОСПОДНИЯ завет се движеше на тридневен път пред тях, за да им търси място за почивка.
34. И ГОСПОДНИЯТ облак беше над тях денем, когато тръгваха от стана.
35. И когато ковчегът се вдигаше, Мойсей казваше: Стани, ГОСПОДИ и да се разпръснат враговете Ти, и да побягнат отпред Теб онези, които Те мразят!