22. И знамето на стана на синовете на Ефрем се вдигна според войнствата им. И над войнството му беше Елисама, синът на Амиуд.
23. Над войнството на племето на синовете на Манасия беше Гамалиил, синът на Федасур.
24. А над войнството на племето на синовете на Вениамин беше Авидан, синът на Гедеон.
25. И знамето на стана на синовете на Дан, които бяха последни от всички станове, се вдигна според войнствата им. И над войнството му беше Ахиезер, синът на Амисадай.
26. Над войнството на племето на синовете на Асир беше Фагеил, синът на Охран.
27. А над войнството на племето на синовете на Нефталим беше Ахирей, синът на Енан.
28. Така ставаше пътуването на израилевите синове според войнствата им; така се вдигаха.
29. И Мойсей каза на Овав, сина на мадиамеца Рагуил, тъста на Мойсей: Ние тръгваме за онова място, за което ГОСПОД каза: Ще ви го дам. Ела заедно с нас и ще ти сторим добро, защото ГОСПОД е обещал добро на Израил.
30. Но той му каза: Няма да дойда, а ще отида в своята си земя и при рода си.
31. А Мойсей каза: Моля те, не ни оставяй, понеже ти знаеш къде трябва да разполагаме стан в пустинята и ще бъдеш очи за нас.
32. И ако дойдеш с нас, доброто, което ГОСПОД ще направи на нас, същото добро ще направим и ние на теб.
33. И така, пропътуваха тридневен път от ГОСПОДНАТА планина; и ковчегът на ГОСПОДНИЯ завет се движеше на тридневен път пред тях, за да им търси място за почивка.
34. И ГОСПОДНИЯТ облак беше над тях денем, когато тръгваха от стана.