1. Като започнаха хората да се умножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери,
2. Божиите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха.
3. Тогава ГОСПОД каза: Духът Ми няма да пребъде вечно в човека, защото той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години.
4. В онези дни имаше великани на земята; а и след това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери и те им раждаха синове, това бяха онези силни и знаменити старовременни мъже.
5. И ГОСПОД видя, че се умножаваше злината на човека по земята и че всичките въображения на мислите на сърцето му бяха само зло цял ден.
6. И ГОСПОД се разкая, че беше създал човека на земята, и се огорчи в сърцето Си.
7. И ГОСПОД каза: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох – от човек до добитък, до пълзящи и до небесни птици – понеже се разкаях, че ги направих.
8. А Ной намери благоволение пред ГОСПОДА.
9. Ето родословието на Ной: Ной беше човек праведен, непорочен между съвременниците си; Ной ходеше по Бога.
10. И Ной роди трима сина: Сим, Хам и Яфет.
11. И земята се поквари пред Бога, земята се напълни с насилие.
12. И Бог видя земята, и ето, тя беше покварена, защото всяка плът беше покварила пътя си на земята.
13. И Бог каза на Ной: Краят на всяка плът дойде пред Мен, защото земята се напълни с насилие чрез тях; и ето, ще ги изтребя заедно със земята!
14. Направи си ковчег от гоферово дърво; да направиш в ковчега стаи и да го измажеш отвътре и отвън със смола.
15. Направи го така: дължината на ковчега да бъде триста лакътя, ширината му – петдесет лакътя, а височината му – тридесет лакътя.