18. После отидоха и братята му, паднаха пред него и казаха: Ето, ние сме ти слуги.
19. А Йосиф им каза: Не се бойте, нима съм аз вместо Бога?
20. Вие наистина намислихте зло против мен, но Бог го намисли за добро, за да действа така, че да спаси живота на голям народ, както и стана днес.
21. И сега, не се бойте, аз ще храня и вас, и децата ви. И ги утеши, и говори с тях по сърцето им.
22. Така Йосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом. И Йосиф живя сто и десет години,
23. и Йосиф видя от Ефрем синове до трето поколение. Също и децата на Махир, сина на Манасия, се родиха на коленете на Йосиф.
24. След това Йосиф каза на братята си: Аз умирам, но Бог непременно ще ви посети и ще ви изведе от тази земя в земята, за която се е клел на Авраам, Исаак и Яков.
25. И Йосиф закле синовете на Израил, като каза: Понеже Бог непременно ще ви посети, да изнесете костите ми оттук!