14. Тогава падна на шията на брат си Вениамин и плака; и Вениамин плака на неговата шия.
15. И целуна всичките си братя и плака над тях, и след това братята му разговаряха с него.
16. И слухът се чу във фараоновия дом, като казаха: Братята на Йосиф са дошли. И това се видя добре на фараона и на слугите му.
17. И фараонът каза на Йосиф: Кажи на братята си: Така направете: натоварете животните си и тръгнете, и идете в ханаанската земя.
18. И като вземете баща си и челядите си, елате при мен, и аз ще ви дам най-доброто на египетската земя и ще се храните от тлъстината на земята.
19. А на теб заповядвам да им кажеш: Така направете: вземете от египетската земя коли за децата си и за жените си и доведете баща си, и елате.
20. При това, не жалете вещите си, защото най-доброто от цялата египетска земя ще бъде ваше.
21. И синовете на Израил направиха така. И Йосиф им даде коли според заповедта на фараона, даде им и храна за из път.
22. На всеки от тях даде дрехи за премяна, а на Вениамин даде триста сребърника и дрехи за пет премени.
23. И на баща си изпрати десет магарета, натоварени с египетски блага, десет магарици, натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из път.
24. Така изпрати братята си, и те си отидоха, и им поръча: Да не се карате по пътя!
25. И така, те излязоха от Египет и дойдоха в ханаанската земя при баща си Яков.
26. И му съобщиха, като казаха: Йосиф е още жив и е управител на цялата египетска земя! А сърцето му примря, защото не им вярваше.
27. Но те му разказаха всичко, което Йосиф им беше говорил, и като видя колите, които Йосиф беше изпратил да го вземат, духът на баща им Яков се съживи.